Registered Partner or Durable Cohabiting Partner of an EU Citizen

Чл. 1. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) Този закон определя условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на Република България на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства, както и на членовете на семейството на български гражданин, които са граждани на Европейския съюз и са упражнили правото си на свободно движение. (2) Този закон се прилага и спрямо гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно придвижване. Чл. 2. Гражданин на Европейския съюз е лице, което е гражданин на държава - членка на Европейския съюз.

§ 1. По смисъла на този закон: 1. "Член на семейството на гражданин на Европейския съюз" е: а) (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) лице, с което гражданинът на Европейския съюз е сключил брак или има фактическо съжителство, удостоверено с официален документ, издаден от друга държава - членка на Европейския съюз, или други документи, удостоверяващи обстоятелствата относно фактическото им съжителство, с изключение на писмено изявление от лицето;

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) Документът за продължително пребиваване се издава на гражданин на Европейския съюз, който отговоря на едно от следните условия: 1. работник е или е самостоятелно заето лице в Република България; 2. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) притежава здравна осигуровка и необходимите финансови средства за покриване на разходите по пребиваването си и тези на членовете на семейството му, без да са в тежест на системата за социално подпомагане; 3. записан е в учебно заведение за обучение, включително и професионално обучение, и отговаря на условията по т. 2. (2) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) Документът за продължително пребиваване се издава и на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който придружава или се присъединява към гражданин на Европейския съюз и който представи: 1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) валидна лична карта или валиден паспорт; 2. документ, който удостоверява, че е член на семейството или е във фактическо съжителство с гражданина на Европейския съюз. (3) На лице по ал. 1, т. 1 се приравнява и лице, което вече не е работник или самостоятелно заето лице и е: 1. в състояние на временна неработоспособност поради заболяване или злополука; 2. регистрирано като безработно в дирекция "Бюро по труда", след като е работило повече от една година и е останало безработно или е прекратило дейност като самостоятелно заето лице; 3. регистрирано като безработно в дирекция "Бюро по труда" след прекратяване на договор със срок до една година или е останало безработно през първите дванадесет месеца след прекратяване на договор със срок над една година; 4. започнало професионално обучение, което: а) е свързано с работата му, когато договорът му е прекратен по негово желание; б) не е свързано с работата му, когато договорът му е прекратен от работодателя. (4) В случаите по ал. 3, т. 3 лицето запазва статуса си на приравнено към ал. 1, т. 1 за срок от шест месеца, а по ал. 3, т. 4 - до приключване на професионалното обучение.

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) Лицето по чл. 9а и 10 подава заявление до дирекция "Миграция" - МВР, СДВР или до областните дирекции на МВР за издаване съответно на разрешение за пребиваване съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни или на карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157, като в поле /10/ се изписва "Член на семейството ЕС член 10 ДИР 2004/38/ЕО", за което незабавно му се издава временно документ. (2) Заявлението се подава в срок три месеца от датата на влизането на лицето в Република България. (3) Към заявлението се прилагат: 1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) валиден паспорт; 2. документ, който удостоверява, че лицето е член на семейството на гражданин на Европейския съюз; 3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г. [*]) документ за продължително пребиваване на гражданина на Европейския съюз, чийто член на семейството е, когато това е необходимо; 4. документ за платена държавна такса. (4) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза се издава в срок до три месеца от подаване на заявлението. (5) При непълноти в документите по ал. 3 на лицето се определя четиринадесетдневен срок за отстраняването им, до изтичането на който срокът по ал. 4 спира да тече.

Чл. 5. (1) Право на влизане, пребиваване и напускане на Република България по реда на този закон има и: 1. друг член на семейството, независимо от неговото гражданство, който не отговаря на определението по § 1, т. 1, буква "а" и който в държавата, от която идва, е лице на издръжка или е член на домакинството на гражданина на Европейския съюз, който има право на свободно придвижване, или в случаите, когато сериозни здравословни причини задължително изискват лична грижа за члена на семейството от страна на гражданина на Европейския съюз; 2. лицето, с което гражданинът на Европейския съюз има удостоверено фактическо съжителство. (2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) При влизане или пребиваване на лицето по ал. 1, т. 1 или 2 се извършва подробна проверка на личните обстоятелства. Отказът за влизане или пребиваване се мотивира и подлежи на оспорване за законосъобразност пред компетентния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

§ 1. По смисъла на този закон: 1. "Член на семейството на гражданин на Европейския съюз" е: а) (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) лице, с което гражданинът на Европейския съюз е сключил брак или има фактическо съжителство, удостоверено с официален документ, издаден от друга държава - членка на Европейския съюз, или други документи, удостоверяващи обстоятелствата относно фактическото им съжителство, с изключение на писмено изявление от лицето; б) (изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) низходящ на гражданин на Европейския съюз и не е навършил двадесет и една години или е лице на негова издръжка, или е низходящ на лице по буква "а"; в) (изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) възходящ, който е на издръжка на гражданина на Европейския съюз или на лице по буква "а".

Чл. 5. (1) Право на влизане, пребиваване и напускане на Република България по реда на този закон има и: 1. друг член на семейството, независимо от неговото гражданство, който не отговаря на определението по § 1, т. 1, буква "а" и който в държавата, от която идва, е лице на издръжка или е член на домакинството на гражданина на Европейския съюз, който има право на свободно придвижване, или в случаите, когато сериозни здравословни причини задължително изискват лична грижа за члена на семейството от страна на гражданина на Европейския съюз; 2. лицето, с което гражданинът на Европейския съюз има удостоверено фактическо съжителство. (2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) При влизане или пребиваване на лицето по ал. 1, т. 1 или 2 се извършва подробна проверка на личните обстоятелства. Отказът за влизане или пребиваване се мотивира и подлежи на оспорване за законосъобразност пред компетентния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда за работници - граждани на трети държави: 1. посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване; 2. с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и членовете на техните семейства; 3. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) с предоставено право на убежище или с предоставена международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците и членовете на техните семейства; 4. за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна; Източник: Правно-информационни системи "Сиела" 13.02.2026 г. 5. които са членове на семейство на български граждани; 6. които са членове на семейство на гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение;

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Заетостта на членовете на семейства по ал. 1, т. 2, 5 и 6, както и на лицата по ал. 1, т. 9, 11 и 12 се декларира по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, има право на постоянно пребиваване, ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България заедно с гражданин на Европейския съюз или ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България в случаите по чл. 15, и му се издава документ за пребиваване. (2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Заявлението до дирекция "Миграция" - МВР, СДВР или областните дирекции на МВР за издаване на документ за пребиваване се подава два месеца преди изтичането на срока на продължителното пребиваване. (3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се издава в срок до един месец от подаване на заявлението. (4) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се преиздава служебно на всеки десет години. (5) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Документът за пребиваване се отнема от лицето, на което е издадена, при отсъствието му от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.

Чл. 15. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) При смърт на гражданин на Европейския съюз правото на продължително пребиваване на членовете на семейството му, които не са граждани на Европейския съюз, не се засяга, ако са пребивавали в Република България най-малко една година преди смъртта му в качеството си на членове на семейството. (2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) При напускане на гражданин на Европейския съюз или при смъртта на гражданин на Европейския съюз правото на продължително пребиваване на неговите деца или на другия родител, който упражнява родителските права, не се засяга, при условие че децата пребивават в Република България и са записани в училище от системата на предучилищното и училищното образование или във висше училище до приключване на обучението или когато представят доказателства за последващи етапи от обучението им. (3) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, запазва правото си на продължително пребиваване при прекратяване на брака или фактическото съжителство, ако отговаря на условията по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 и по отношение на който е налице едно от следните обстоятелства: 1. бракът или фактическото съжителство са продължили най-малко три години, от които една година в Република България; 2. упражнява родителските права по силата на съдебно решение или споразумение; 3. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) пострадал е от домашно насилие преди прекратяване на брака или фактическото съжителство, както и в други случаи, когато това е оправдано с оглед на особено трудни обстоятелства, настъпили не по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или да предотврати; 4. има право на посещаване на ненавършилото пълнолетие дете по силата на съдебно решение или споразумение, при условие че в съдебното решение или в споразумението се предвижда посещенията да се провеждат в Република България. (4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3 следва да докажат, че са работници или са самостоятелно заети лица или че притежават достатъчно средства за себе си и за членовете на своето семейство, така че да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане през времето на пребиваването си, и че имат пълна здравна осигуровка или че са членове на вече създадено в Република България семейство на лице, отговарящо на тези изисквания, като преценката се прави за всяко лице поотделно.